Характерни особености на боледуващите от деменция
Болестта деменция засяга възрастните хора над 60 години. Наименованието ѝ има латински произход и идва от думата Dementia, която буквално се превежда „без ум“. Това, разбира се, не означава, че възрастните хора нямат мозък и не могат да разсъждават. Просто дадената болест понижава значително паметта им, което създава редица усложнения в изпълнението на ежедневните задължения.
Болните от деменция има силна нужда от помощ и подкрепа на своите близки и приятели.
Ако роднините на засегнатото лице са далеч, е немислимо то да се справя само поради затрудненията със запомнянето дори и на събития, случили се в много близък период от време. Затова е необходимо да се наеме социален асистент, който предварително да е обучен как да се държи и какви са проявленията на даденото заболяване. Възникването на деменция може да е резултат от дегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и Паркинсон. Същевременно тя може да е породена от травми и инфекции, както и от интоксикации и появата на тумори.
Болните от деменция имат различна нужда от помощ, в зависимост от степента си на засегнатост.
Обикновено деменцията преминава през начален, умерен и изключително тежък стадий. При всеки болен преминаването от един стадий на болестта в друг по-напреднал е изключително индивидуално и не може да се даде универсална оценка за това как ще протече заболяването, какъв период от време ще живее даденото засегнато лице и от каква помощ ще се нуждае.
Разбира се, може да се резюмират някои основни препоръки, които са характерни за голяма част от боледуващите от деменция.
Това са хора, които имат намалена концентрация, не могат да запомнят нови неща, забравят това, което са направили, дори и да е било съвсем скоро. Възможно е те да отричат нещо, което са извършили и то не защото желаят да лъжат или да упрекнат друг човек, а защото не си спомнят. Те се нуждаят от разбиране, толерантност и добросърдечност.
Не е добър подход да бъдат лишавани от извършване на ежедневни задължения. Може дейностите да се правят съвместно и когато усетите, че те не могат да се справят, вие да се заемете, но е желателно да сте изключително тактични, за да не засегнете тяхното достойнство.
Хората, които са болни от деменция, са изключително раними душевно.
Те проявяват свръхчувствителност, особено когато осъзнават невъзможността си да се справят сами. Възможно е да проявят грубост и агресия, но това не е резултат от лош нрав или възпитание, а експлицитно проявление на тяхното душевно отчаяние, понижено самочувствие и усещане за безполезност. Затова трябва да ги подкрепяме и да ги хвалим дори и за най-малкото нещо, което са успели да направят, за да им върнем вярата в собствените сили.
В начален стадий болните имат нужда от елементарна помощ – да бъдат наглеждани, докато готвят, перат или чистят.
В умерен стадий е добре да сме плътно до тях, защото те губят представа за ориентация и не трябва да излизат сами от дома си, тъй като е възможно да се изгубят. В тежък стадий те имат непрестанна нужда от помощ дори и в най-елементарните неща като подготвянето на ежедневния тоалет, избор на дрехи, сресване и други.
Важно е да сме добронамерени, търпеливи, отзивчиви и всеотдайни с тях, защото те са възрастни, лишени от вяра в бъдещето, самотни душевно и отчаяни. Те се нуждаят от нас, нашата помощ и подкрепа.